Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2010 13:14 - още една година
Автор: andyboy Категория: Изкуство   
Прочетен: 500 Коментари: 0 Гласове:
0



 

                                                      Още една година

                                                                             На Николай Даянски



 По дяволите , по дяволите , по дяволите ...! – повтаряше си от сутринта и нищо друго не му идваше на устата.

 Ходеше като замаян от стая в стая, ако можеха да бъдат наречени така двете килийки на семейната гарсионера.Повече не можеше да притежаваш ако имаш две деца.Виж, ако не искаш да имаш предимствата са къде-къде.Не само жилище, а и намален работен ден, увеличени хранителни дажби, талон за развлечения и какви ли не още.

 По дяволите и системата и Демографската формула.Дяволите да го вземат този който я измисли.Ако Дейв знаеше,че тези изродени мозъци ще родят такова чудовищно решение като формулата,то щеше да прати и любовта,и брака и мечтата за деца при дяволите...

 Преди около пет години управляващите без да питат никого приеха ново законодателство свързано с някакви си там „нови условия”, в което основно бе залегнала тази Демографска формула.Вярно, че населението се беше увеличило,но не толкова заради раждаемостта, колкото до бързото развитие на медицината и по-точно на генетиката, чрез която живота бе продължен три, че и четири пъти.Младостта се запазваше почти до края и много рядко можеше да бъде срещнат някой грохнал и сгърбен старец.Наистина веднага започна ограничаване на раждаемостта и стимулиране на бездетството, но природата си искаше своето.Светът бе пренаселен и едва се изхранваше, независимо от супертехнологиите за производство на синт-храни.Докато накрая се „роди” формулата.Имаше един определен ден в годината,в който всеки трябваше да реши или да го направи, или да чака.Сега ругаейки всичко и всеки Дейв циркулираше от стая в стая,макар това да не му помагаше много за вземането на съдбовното решение.Трябваше или да отиде в „онази” сграда и да натисне бутона, или някой друг щеше да го натисне и тогава?

 Всяка година определен брой хора трябва да си отидат преждевременно от света и това можеше да бъде всеки освен тези,които отиват в „онази” сграда и  натискат бутона-всяко натискане е един човешки живот и никой не знае чий.Само натискащия знае,че тази година ще живее,защото се е решил.Ако някой не отиде в „онази” сграда,то тази работа ще я свърши електрониката и същия брой жители ще се сбогуват с живота.Това е то формулата дявол да я вземе.По дяволите, по дяволите...

 Добре,че поне жена му отиде при майка си заедно с детето, да не го гледа как се измъчва  в тясното им жилище.

 Този път няма назад - изведнъж се реши Дейв.По-добре някой друг, отколкото аз.Някои не издържаха и сами посегнаха на себе си, но за него това са слаби личности.Така, така, по-добре друг отколкото аз.

 Облече якето, качи се в колата и бързо стигна до „онази” сграда.Знаеше къде да отиде и никой не го спря.Бутонът бе един върху големия пулт в още по-голямата зала.Освен Дейв друг в залата нямаше.Бутонът бе един върху гоемия пулт и цветът му бе като голяма капка кръв на блестящият плот.Пое дъх, прекрачи и като насън натисна подаващото се под пръста червено копче.След това въздъхна, обърна се и излезе.На изхода записаха името му и повече никой не го спря.

 Вечерта го завари преполовил бутилка, с разчорлени коси и спукани капиляри в карая на очните ябълки.Не чу вратата, не чу жена си, поне дотогава докато хълцането й се превърна във вик.

 Сепна се и разбра.

 Отвън вечерта посрещаше оранжевите луни, огряващи Дзета от Трованс преди и след Демографската формула.

 Много преди, а колко след...

                                                             Автор:А.Хаджипопгеоргиев



Тагове:   още,


Гласувай:
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: andyboy
Категория: Изкуство
Прочетен: 22085
Постинги: 10
Коментари: 1
Гласове: 10
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031